В началото на 1960-те години Съветският съюз сериозно изоставал в ядрената

В началото на 1960-те години Съветският съюз съществено изоставал в нуклеарната конкуренция със Съединени американски щати. Превъзходството на Вашингтон над Москва по бро й на бойните глави на стратегическите ракети било 15 пъти. Но най-важното било , че Съединени американски щати са разположили забележителна част от своите нуклеарни ракети непосредствено в Европа. В Кремъл единствено гледали с възходящ яд десетки те пускови установки близо до  границите на страната. Особено мъчително за Москва било р азполагането на ракети в Турция. Оттам в ремето за полет на нуклеарните бойни глави до  столицата на Съюз на съветските социалистически републики било едвам 10 минути. В  подобен цайтнот Москва просто нямала време да нанесе ответен удар, ако във Вашингтон вземели решение да стартират атомна офанзива.

В този миг   радикалните революционни придвижвания в Южна Америка дали непредвиден късмет на Съюз на съветските социалистически републики. Група бунтовници, водени от Фидел Кастро и Ернесто Че Гевара, след продължителна битка съумели да завземат властта на остров Куба.

Първоначално революционерите, въодушевени от сантименталните хрумвания за „ заслужено систематизиране на благосъстоянието “, изобщо не се досещали за  приятелство с далечния Съветски съюз. Но мащабната национализация на собствеността на американски жители и корпорации, извършена в Куба,  на часа довела до сериозен спор сред Хавана и Вашингтон. Американските управляващи оповестили икономическа блокада на острова.  В изискванията на изострен дефицит на храна и гориво революционери те може ли бързо да изгубят доверието на популацията.

И тогава Фидел Кастро насочи л погледа си оттатък  океана. За кубинците Съюз на съветските социалистически републики се оказа л не просто идеологически съдружник, а истински добър магьосник .  Срещу алегорично за заплащане на Куба почнали да доставят стотици хиляди тонове зърно и милиони тонове гориво. За обещанието си да „ тръгне по социалистически път на развиване “ Фидел Кастро получи л на практика безвъзмездни танкове и самолети. Било ясно, че опълчването сред Острова на свободата и Съединени американски щати е на път да се трансформира в открита война.

Така п рез пролетта на 1962 г. Москва реши ла да изиграе кубинската карта в свой интерес. На Фидел Кастро било препоръчано коренно решение на казуса с спора сред Хавана и Вашингтон. В резултат на секрети договаряния водачът на революционерите  бил уверен , че доставката на стандартни оръжия няма да спре американската експанзия. Но разполагането на съветски нуклеарни ракети на острова ще принуди Съединени американски щати да беседват с Куба на равни начала. Желанието да „ сложи на място арогантния чичо Сам “ направи ло Фидел Кастро предвидлив. И той се съгласи л с рисков ания проект за разполагане на ядрени оръжия  в  Куба.

С създаването на свръхсекретен проект за предислокацията на десетки ракети и десетки хиляди бойци се заел маршал Иван Баграмян . Операцията получила кодово то име „ Анадир “.  Анадир е най-източният град в Русия, среща се на Чукотка. Според  замисъла на руските военни, една такава „ полярна “ дума сигурно би заблудила и най-проницателния разузнавач. За по-сериозна дегизировка всички бойци, които се възнамерявало да бъдат изпратени в тропиците, получили в допълнение шапки-ушанки, валенки, ски и   дебели зимни кожуси от овча кожа.  

За изпращане на хора, съоръжение и техника били избрани над 80 товарни и пътнически кораба. В течение на 4 м есеца те трябвало да трансферират през Атлантическия океан 230 хиляди тона товари , 53 хиляди души и основното – 60 ракети.

Първо отлетели за  Куба офицерите по  избора тук-там за военни бази и  монтажа на ракетни те установки. Тъй като  трябвало да летят с  прекачвания през Англия и Канада, всички тръгвали в цивилни облекла като агрономи, ветеринарни лекари и други цивилен експерти.

Пътуването на главната част от военните обаче минало в трудни условия. Войниците трябвало да прекарват седмици в тесните задушни трюмове на корабите.  Излизането на палубата било строго неразрешено. Разбира се, преди да пристигне на острова, никой от тях си нямал  представа за крайната цел на плаването .

Секретността на м исията от време на време стигала до парадокс.  Например, откакто пристигнали на острова, на бойците било заповядано да се преструват на локални поданици.  Наборните бойци от руските колхози научавали няколко изречения на испански и им било строго неразрешено да приказват съветски.  Едва ли някой кубинец би могъл да повярва, че русо косите младежи с бледа кожа са техни сънародници. Но в началото заповедта се изпълнявала старателно.         

Нарасналият неведнъж п оток кораби от Съветския съюз към Куба, несъмнено, не убягна л от вниманието на разузнаването на НАТО. Но опитите да се разбере нещо за  транспортираните товари с помощта на ежедневни прелитания на военни самолети на д руски те кораби не дали резултат. На офицерите от американското военно разузнава не не можело да им хрумне, че корабите за насипни товари и  пасажерските лайнери возят не  въглища и туристи, а нуклеарно оръжие и войници.

Първият транспортен съд със свръхсекретен товар сполучливо дойде л на местоназначението си на 25 юли. А на 9 септември на Куба били доставени и първите шест балистични ракети Р-12 . В продължение на доста седмици доставките на бойци и на належащо то съоръжение траяли безпроблемно.

Дълготрайният шанс се  дължал значително на случайност – на 9 септември китайците съумели да смъкват американски разследващ аероплан над своя територия. Докато не бъдат изяснени всички условия по този случай, американското управление забранило всевъзможни разследващи полети, в това число и над Куба, за почти месец – считано от  18 септември.

А на 14 октомври американскит е разузнавателн и аероплан и U-2 се появи ли още веднъж над острова.  И тогава п олучените фотографии хвърлили в потрес американските генерали. Позициите на руските балистични ракети били тъкмо избрани. На 16 октомври тази информация била обявена на президента на Съединени американски щати Джон Кенеди . А самата дата по служи ла като насочна точка за всички следващи събития, систематизирани с термина „ кубинска ракетна рецесия “.     

Събитията се развили стремглаво. Било оповестено, че всеки транспортен съд, който пътува за Куба, ще предстои на наложително претършуване . На сесия на ООН  на 25 октомври американците показали доказателства за разполагането на руски ракети в Куба. 

При тези условия руското управление взе ло умно решение: на всички кораби с ъс конфиденциален товар, които се намирали в Атлантическия океан (с изключение на тези, които към този момент били до самия кубински бряг) било заповядано да се върнат. В  резултат руските балистични ракети R-14, които може ли от Куба да достигн ат съвсем до  всяка точка на Съединени американски щати , като се изключи северозападните щати, по този начин и не попаднали на   Острова на свободата .          

На 26 октомври  почнали секрети преговори между Съединени американски щати и СССР за излаз от кризата. Намерен бил компромис посредством компромиси. Вашингтон даде обещание л да отстрани ракетите си в Турция и да не се занимава с въпроса за свалянето на режима на Фидел Кастро. В подмяна на това Москва се съгласи ла да демонтира и премахне нуклеарните си ракети от Куба. 

Ръководството на Кремъл оцени ло резултатите от интервенция „ Анадир “ като извънредно достижение на своите въоръжени сили. Американското разузнаване не съумя ло  да разпознава в точния момент не само предислокацията на огромна руска военна група, но впоследствие не могло да откри тъкмо нито  числеността на  военния контингент в Куба, нито общия брой на доставените ракети.

През 1963 г. стотици руски офицери били наградени с ордени и медали за „ образцово осъществяване на специфична задача  на държавното управление “ .